| |
Bulgarian Bible |   | |
 |
| |
| | 1Sa 20:1 | Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече на Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска ивота ми?
| |
| | 1Sa 20:2 | А той каза: Не дай, Бое! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.
| |
| | 1Sa 20:3 | Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби, но заклевам се в ивота на Господа и в ивота на душата ти, само една крачка има меду мене и смъртта.
| |
| | 1Sa 20:4 | Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе.
| |
| | 1Sa 20:5 | И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
| |
| | 1Sa 20:6 | Ако баща ти забелеи, че ме няма, тогава каи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бъре в града си Витлеем, защото там става годишната ертва за цялото му семейство.
| |
| | 1Sa 20:7 | Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
| |
| | 1Sa 20:8 | И тъй, покаи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защото да ме водиш при баща си?
| |
| | 1Sa 20:9 | И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде зло върху тебе, нямаше ли да ти го известя?
| |
| | 1Sa 20:10 | Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?
| |
| | 1Sa 20:11 | А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.
| |
| | 1Sa 20:12 | И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.
| |
| | 1Sa 20:13 | Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!
| |
| | 1Sa 20:14 | И не само докато съм ив показвай към мене милост Господна,
| |
| | 1Sa 20:15 | но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, дае и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всички от Давидовите неприятели.
| |
| | 1Sa 20:16 | И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом; и рече : Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!
| |
| | 1Sa 20:17 | И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъ, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.
| |
| | 1Sa 20:18 | Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
| |
| | 1Sa 20:19 | Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато разисквахме оная работа, и седни при скалата Езил.
| |
| | 1Sa 20:20 | И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;
| |
| | 1Sa 20:21 | и, ето, ще пратя момчето и ще му каа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги: тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - заклевам се за това в ивота на Господа.
| |
| | 1Sa 20:22 | Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.
| |
| | 1Sa 20:23 | А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел меду мене и тебе до века.
| |
| | 1Sa 20:24 | И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.
| |
| | 1Sa 20:25 | И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.
| |
| | 1Sa 20:26 | Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.
| |
| | 1Sa 20:27 | А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?
| |
| | 1Sa 20:28 | И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:
| |
| | 1Sa 20:29 | Пусни ме, моля, защото семейството ни има ертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.
| |
| | 1Sa 20:30 | Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?
| |
| | 1Sa 20:31 | Защото, докато Есеевият син ивее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.
| |
| | 1Sa 20:32 | А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?
| |
| | 1Sa 20:33 | А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.
| |
| | 1Sa 20:34 | И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понее баща му го беше опозорил.
| |
| | 1Sa 20:35 | И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.
| |
| | 1Sa 20:36 | И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.
| |
| | 1Sa 20:37 | И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?
| |
| | 1Sa 20:38 | И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.
| |
| | 1Sa 20:39 | Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.
| |
| | 1Sa 20:40 | Тогава Ионатан даде оръията си на момчето, което му слугуваше , и му каза: Иди занеси ги в града.
| |
| | 1Sa 20:41 | А щом отиде момчето. Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много
| |
| | 1Sa 20:42 | И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел меду мене и тебе, и меду моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.
| |
