| |
Bulgarian Bible |   | |
 |
| |
| | Rth 1:1 | В Дните когато съдиите съдеха, настана глад на земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и ена му, и двамата му сина.
| |
| | Rth 1:2 | Името на човека беше Елимелех, а името на ена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.
| |
| | Rth 1:3 | И Елимелех, мъът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.
| |
| | Rth 1:4 | И те си взеха ени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и ивяха там около десет години.
| |
| | Rth 1:5 | Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че ената се лиши от двамата си сина и от мъа си.
| |
| | Rth 1:6 | След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.
| |
| | Rth 1:7 | И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете и снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.
| |
| | Rth 1:8 | Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпихте към умрелите и към мене.
| |
| | Rth 1:9 | Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.
| |
| | Rth 1:10 | И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
| |
| | Rth 1:11 | Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъе?
| |
| | Rth 1:12 | Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъ. Ако бих рекла: Имам надеда; дае ако се омъех тая нощ, па и родих синове,
| |
| | Rth 1:13 | вие бихте ли ги чакали догде пораснат? Бихте ли се въздърали заради тях да се не омъите? Не, дъщери мои; върнете се, понее съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.
| |
| | Rth 1:14 | А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.
| |
| | Rth 1:15 | Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и боговете си; върни се и ти подир етърва си.
| |
| | Rth 1:16 | А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;
| |
| | Rth 1:17 | гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.
| |
| | Rth 1:18 | И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.
| |
| | Rth 1:19 | И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвии поради тях; и ените думаха: Това ли е Ноемин?
| |
| | Rth 1:20 | А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин* наричайте ме Мара+ защото Всесилният ме твърде огорчи.
| |
| | Rth 1:21 | Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?
| |
| | Rth 1:22 | Така се върна Ноемин, и със снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната ътва.
| |
