| |
Bulgarian Bible |   | |
 |
| |
| | 2Cr 1:1 | дае ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
| |
| | 2Cr 1:2 | И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
| |
| | 2Cr 1:3 | като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
| |
| | 2Cr 1:4 | Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние ивяхме на света, а най-много меду вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Боия благодат.
| |
| | 2Cr 1:5 | Защото не ви пишем друго освен това, което четете и дае признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
| |
| | 2Cr 1:6 | (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
| |
| | 2Cr 1:7 | С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
| |
| | 2Cr 1:8 | като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
| |
| | 2Cr 1:9 | Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
| |
| | 2Cr 1:10 | Заради Боията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
| |
| | 2Cr 1:11 | Защото Боият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помеду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
| |
| | 2Cr 1:12 | понее в Него е Да за всичките Бои обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Боията слава чрез нас.
| |
| | 2Cr 1:13 | А тоя, който ни утвърдава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
| |
| | 2Cr 1:14 | Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
| |
| | 2Cr 1:15 | Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздърах се да дойда в Коринт;
| |
| | 2Cr 1:16 | защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понее, колкото за вярата, вие стоите твърди.
| |
| | 2Cr 1:17 | Обаче това реших, заради себе си, да не доходам при вас със скръб.
| |
| | 2Cr 1:18 | Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
| |
| | 2Cr 1:19 | И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
| |
| | 2Cr 1:20 | Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
| |
| | 2Cr 1:21 | Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не каа премного).
| |
| | 2Cr 1:22 | За такъв един доста е наказанието, което му е било налоено от повечето от вас;
| |
| | 2Cr 1:23 | така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
| |
| | 2Cr 1:24 | Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
| |
