| |
Bulgarian Bible |   | |
 |
| |
| | 2Ki 4:1 | А една от ените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.
| |
| | 2Ki 4:2 | И Елисей й каза: Що да ти сторя? Каи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.
| |
| | 2Ki 4:3 | И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.
| |
| | 2Ki 4:4 | Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.
| |
| | 2Ki 4:5 | И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
| |
| | 2Ki 4:6 | И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.
| |
| | 2Ki 4:7 | Тогава тя дойде та извести на Боия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и ивей с останалото, ти и синовете ти.
| |
| | 2Ki 4:8 | И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата ена; и тя го задъра да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.
| |
| | 2Ki 4:9 | Сетне ената рече на мъа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Боий човек.
| |
| | 2Ki 4:10 | Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохода при нас.
| |
| | 2Ki 4:11 | И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лееше в нея,
| |
| | 2Ki 4:12 | рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
| |
| | 2Ki 4:13 | И рече Гиезия : Каи й сега: Етой, ти си полоила всички тия грии за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз ивея меду своите люде.
| |
| | 2Ki 4:14 | Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъът й е стар.
| |
| | 2Ki 4:15 | И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
| |
| | 2Ki 4:16 | И Елисей й рече: Не, господарю мой, Боий човече, не лъи слугинята си.
| |
| | 2Ki 4:17 | Но ената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
| |
| | 2Ki 4:18 | И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при етварите.
| |
| | 2Ki 4:19 | И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.
| |
| | 2Ki 4:20 | И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.
| |
| | 2Ki 4:21 | И тя се качи та го полои на леглото на Боия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.
| |
| | 2Ki 4:22 | Тогава повика мъа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Боия човек и да се върна.
| |
| | 2Ki 4:23 | А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
| |
| | 2Ki 4:24 | Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
| |
| | 2Ki 4:25 | И тъй, стана та отиде при Боия човек на планината Кармил. А Боият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
| |
| | 2Ki 4:26 | Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и каи й: Добре ли си? добре ли е мъът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.
| |
| | 2Ki 4:27 | А когато дойде при Боия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приблии, за да я оттласне. Но Боият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.
| |
| | 2Ki 4:28 | А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъи?
| |
| | 2Ki 4:29 | Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и полои тоягата ми върху лицето на детето.
| |
| | 2Ki 4:30 | А майката на детето рече: Заклевам се в ивота на Господа и в ивота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.
| |
| | 2Ki 4:31 | А Гиезия мина пред тях и полои тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.
| |
| | 2Ki 4:32 | И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, полоено на леглото му.
| |
| | 2Ki 4:33 | Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.
| |
| | 2Ki 4:34 | Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
| |
| | 2Ki 4:35 | После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
| |
| | 2Ki 4:36 | И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
| |
| | 2Ki 4:37 | И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.
| |
| | 2Ki 4:38 | Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха , рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.
| |
| | 2Ki 4:39 | Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понее не знаеха, че са отровни .
| |
| | 2Ki 4:40 | После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Боий човече, смърт има в котела! И не моаха да ядат от него.
| |
| | 2Ki 4:41 | А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.
| |
| | 2Ki 4:42 | В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Боия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове ито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.
| |
| | 2Ki 4:43 | И слугата му рече: Що! да слоа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.
| |
| | 2Ki 4:44 | Тогава той слои пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.
| |
